- Дата и час: 30 Ное 2024, 07:08 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Колеги, имам следният казус, за който не намирам еднозначно решение: Починало лице, направило завещателно разпореждане в полза на племенницата си на имущество, придобито от него по наследство. Лицето е оставило преживял съпруг и брат. Преживелият съпруг прехвърля по реда на чл.212 от ЗЗД наследствените права на съпругата си на трето лице. Същото трето лице по смисъла на закона не е наследник и не може да се ползва от защитата на чл.30 ал.1 от ЗН, за да заведе дело за запазената си част от наследството. Според вас, може ли това лице да води положителен установителен иск, стъпвайки на договора по чл.212 от ЗЗД?
- spasova_mont
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 12 Дек 2013, 22:15
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Здравейте!
Първо - по принцип. Не разбирам какъв е смисъла, от две еднакви теми, в два различни раздела?
По същество:
Струва ми се, че бъркате ЗН и ЗЗД - със СК.
Щом въпросното имущество е „придобито от него по наследство” - значи е било ЛИЧНО, но само по отношение на СИО и то приживе. След смъртта на лицето - просто е част от наследствената маса.
После:
От въпросът не става ясно - какъв е размера на наследствената маса.
Първо - по принцип. Не разбирам какъв е смисъла, от две еднакви теми, в два различни раздела?
По същество:
Струва ми се, че бъркате ЗН и ЗЗД - със СК.
spasova_mont написа:Починало лице, направило завещателно разпореждане в полза на племенницата си на имущество, придобито от него по наследство.
Щом въпросното имущество е „придобито от него по наследство” - значи е било ЛИЧНО, но само по отношение на СИО и то приживе. След смъртта на лицето - просто е част от наследствената маса.
После:
Чл. 31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
От въпросът не става ясно - какъв е размера на наследствената маса.
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
- guest1
- Активен потребител
- Мнения: 2338
- Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Здравейте! Бабата е завещала на племенницата си цялото си имущество. Племенницата след смъртта на бабата е обявила завещанието и е влязла във владение на имотите. Дядото като наследник на съпругата си се е почувствал ощетен със запазената си част по закон, но предвид напредналата си възраст вместо да заведе дело по чл.30 ЗН, продава наследството на съпругата си на трето лице по реда на чл.212 ЗЗД. И сега третото лице не може да се ползва от разпоредбата на чл.30, тъй като няма качеството на наследник. Питането ми е дали според вас той може да предяви положителен установителен иск по общия ред.
- spasova_mont
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 12 Дек 2013, 22:15
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
spasova_mont написа:Здравейте! Бабата е завещала на племенницата си цялото си имущество. Племенницата след смъртта на бабата е обявила завещанието и е влязла във владение на имотите. Дядото като наследник на съпругата си се е почувствал ощетен със запазената си част по закон, но предвид напредналата си възраст вместо да заведе дело по чл.30 ЗН, продава наследството на съпругата си на трето лице по реда на чл.212 ЗЗД. И сега третото лице не може да се ползва от разпоредбата на чл.30, тъй като няма качеството на наследник. Питането ми е дали според вас той може да предяви положителен установителен иск по общия ред.
Така обяснено, е по-ясно и по-глупаво.
Как въпросната племенничка е влязла във владение, при наличие на лица, със запазени части?
Как преживелият съпруг е продал нещо, което не е негова собственост?
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
- guest1
- Активен потребител
- Мнения: 2338
- Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Въпросната племенница се е възползвала от факта, че дядото е стар и живее в провинцията.
Обявила си е завещанието по надлежния ред и го е вписала.
Не е проблем да влезе във владение при положение, че няма кой да й се противопостави.
Преживелият съпруг е продал наследството, получено от съпругата си по реда на чл.212 ЗЗД.
Договорът е изряден и също е вписан в СВп, но след вписването на завещанието.
Обявила си е завещанието по надлежния ред и го е вписала.
Не е проблем да влезе във владение при положение, че няма кой да й се противопостави.
Преживелият съпруг е продал наследството, получено от съпругата си по реда на чл.212 ЗЗД.
Договорът е изряден и също е вписан в СВп, но след вписването на завещанието.
- spasova_mont
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 12 Дек 2013, 22:15
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Купувача да плати на един адвокат, който да бъде упълномощен от дядото да води иск по 30 ЗН от негово, на дядото име. Преди това да помислят какво ще правят с договора, който може да е нищожен, без предмет и страна с правата по 212 ЗЗД, но може и да е висящ, докато дядото проведе успешен иск за запазената си част, която да го легитимира като продавач с право да продава по чл. 212 ЗЗД и съда посочи размера на наследеното от него, което ще се яви предмет на договора.
Това на прима виста, но според мен купувача няма никакъв шанс за успешен иск, най-вероятно съда ще го натири като такъв без легитимация.
Ако дядото се запъне - купувача го осъжда за сумата по договора, встъпва в правата му по 134 и отива да търси наследството.
Това на прима виста, но според мен купувача няма никакъв шанс за успешен иск, най-вероятно съда ще го натири като такъв без легитимация.
Ако дядото се запъне - купувача го осъжда за сумата по договора, встъпва в правата му по 134 и отива да търси наследството.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4512
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Здравейте,
Във връзка с това питане:
Следва да се има предвид, че правото на възстановяване на запазена част по чл. 30, ал. 1 ЗН е именно това - право, което трябва да бъде упражнено, а не фактическо положение. Това право може да бъде упражнено, съответно завещателното разпореждане да бъде отменено съобразно претендираната запазена част, или да не бъде упражнено, като същото ще се погаси по давност като всяко друго право.
С оглед на това наличието на лица с право на запазена част не може да спре наследодателя да завещае част от патримониума си в нарушение на правилата относно запазената част и съответното лице да стане собственик на същите до успешно провеждане на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Във връзка с това питане:
Следва да се има предвид, че при продажбата на наследство, независимо от наличието на недвижими имоти в наследствената маса, не се извършват същите проверки и не се изисква същата форма като при обикновената продажба на недвижим имот. По този начин е било възможно да се продаде нещо, за което вече е имало вписан акт, особено ако купувачът не е направил проверка в ИР.
Съгласен съм, че договорът за продажба може да бъде нищожен поради липса на предмет. Не мисля, че може да бъде саниран, доколкото решението по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН има действие занапред. Тоест към момента на сключването на договора, дядото не е имал наследство, което да продаде.
Искът по чл. 134 ЗЗД също е добра идея.
Във връзка с това питане:
Как въпросната племенничка е влязла във владение, при наличие на лица, със запазени части?
Следва да се има предвид, че правото на възстановяване на запазена част по чл. 30, ал. 1 ЗН е именно това - право, което трябва да бъде упражнено, а не фактическо положение. Това право може да бъде упражнено, съответно завещателното разпореждане да бъде отменено съобразно претендираната запазена част, или да не бъде упражнено, като същото ще се погаси по давност като всяко друго право.
С оглед на това наличието на лица с право на запазена част не може да спре наследодателя да завещае част от патримониума си в нарушение на правилата относно запазената част и съответното лице да стане собственик на същите до успешно провеждане на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Във връзка с това питане:
Как преживелият съпруг е продал нещо, което не е негова собственост?
Следва да се има предвид, че при продажбата на наследство, независимо от наличието на недвижими имоти в наследствената маса, не се извършват същите проверки и не се изисква същата форма като при обикновената продажба на недвижим имот. По този начин е било възможно да се продаде нещо, за което вече е имало вписан акт, особено ако купувачът не е направил проверка в ИР.
Съгласен съм, че договорът за продажба може да бъде нищожен поради липса на предмет. Не мисля, че може да бъде саниран, доколкото решението по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН има действие занапред. Тоест към момента на сключването на договора, дядото не е имал наследство, което да продаде.
Искът по чл. 134 ЗЗД също е добра идея.
- errant_lawyer
- Потребител
- Мнения: 150
- Регистриран на: 10 Апр 2021, 10:53
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
spasova_mont написа:Въпросната племенница се е възползвала от факта, че дядото е стар и живее в провинцията.
Обявила си е завещанието по надлежния ред и го е вписала.
Не е проблем да влезе във владение при положение, че няма кой да й се противопостави.
Преживелият съпруг е продал наследството, получено от съпругата си по реда на чл.212 ЗЗД.
Договорът е изряден и също е вписан в СВп, но след вписването на завещанието.
А недейте толкова наивно де!
Починал някой, появява се друг със завещание и хоп ... той е новия собственик. Без даже да фигурира в Удостоверението за наследници. И кой идиот (нотариус или съдия по вписванията) ще оформи нещата документално?
Точно въпросното длъжностно лице ще се противопостави - като изиска УН. И трябва да попита - „Защо се нарушава чл. 28 от ЗН?“
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
- guest1
- Активен потребител
- Мнения: 2338
- Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
errant_lawyer написа:Следва да се има предвид, че при продажбата на наследство, независимо от наличието на недвижими имоти в наследствената маса, не се извършват същите проверки и не се изисква същата форма като при обикновената продажба на недвижим имот. По този начин е било възможно да се продаде нещо, за което вече е имало вписан акт, особено ако купувачът не е направил проверка в ИР.
Практиката на различни места може да е различна, но това - което съм видял - е точно обратното.
Първо - всички недвижими имоти от наследствената маса се делят служебно (при липса на претенции) и се формулира - кой наследник какво получава.
Чак след това - съответния наследник се разпорежда с наследеното имущество, както намери за добре.
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
- guest1
- Активен потребител
- Мнения: 2338
- Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Здравейте,
Както сме имали повод да коментираме в друга тема, в удостоверението за наследници се вписват само наследниците по закон. Логиката на това правило е, че въз основа на наличните регистри този кръг от хора може да бъде определен. От друга страна, е невъзможно да се определи кръгът от хора, на които нещо може да бъде завещано, защото това на практика може да бъде всеки. Следователно удостоверение за наследници при обявяване / вписване на завещание е ирелевантно. Ако се следва Вашата логика, ще се стигне дотам, че само наследници по закон ще могат да бъдат наследници по завещание.
На второ място, не е в правомощията на нотариуса или на съдията по вписванията да изчислява запазени части, нито пък те имат право да откажат вписване поради нарушаване на запазените части. Както съм посочил по-горе, правото на възстановяване на запазена част е право, което може да бъде или да не бъде упражнено.
По отношение на това:
Не знам какво имате предвид под "се делят служебно", но до провеждане на делба (договорна или съдебна) наследниците остават съсобственици по отношение на всички вещи, независимо от възможни уговорки за разпределение на ползването.
Без даже да фигурира в Удостоверението за наследници. И кой идиот (нотариус или съдия по вписванията) ще оформи нещата документално?
Точно въпросното длъжностно лице ще се противопостави - като изиска УН. И трябва да попита - „Защо се нарушава чл. 28 от ЗН?“
Както сме имали повод да коментираме в друга тема, в удостоверението за наследници се вписват само наследниците по закон. Логиката на това правило е, че въз основа на наличните регистри този кръг от хора може да бъде определен. От друга страна, е невъзможно да се определи кръгът от хора, на които нещо може да бъде завещано, защото това на практика може да бъде всеки. Следователно удостоверение за наследници при обявяване / вписване на завещание е ирелевантно. Ако се следва Вашата логика, ще се стигне дотам, че само наследници по закон ще могат да бъдат наследници по завещание.
На второ място, не е в правомощията на нотариуса или на съдията по вписванията да изчислява запазени части, нито пък те имат право да откажат вписване поради нарушаване на запазените части. Както съм посочил по-горе, правото на възстановяване на запазена част е право, което може да бъде или да не бъде упражнено.
По отношение на това:
Първо - всички недвижими имоти от наследствената маса се делят служебно (при липса на претенции) и се формулира - кой наследник какво получава.
Чак след това - съответния наследник се разпорежда с наследеното имущество, както намери за добре.
Не знам какво имате предвид под "се делят служебно", но до провеждане на делба (договорна или съдебна) наследниците остават съсобственици по отношение на всички вещи, независимо от възможни уговорки за разпределение на ползването.
- errant_lawyer
- Потребител
- Мнения: 150
- Регистриран на: 10 Апр 2021, 10:53
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
errant_lawyer написа:Не знам какво имате предвид под "се делят служебно", но до провеждане на делба (договорна или съдебна) наследниците остават съсобственици по отношение на всички вещи, независимо от възможни уговорки за разпределение на ползването.
Обяснявам просто, за да ме разберете.
Няколко месеца след смъртта на наследодател и без предприети действия на наследниците - в Дирекция „Местни данъци и такси“ всички имоти са разделени според съответните идеални части и разпределени.
По-просто ... не мога!
Пп. Съсобственост - да, но с ясни дялове и възможност за разпореждане с тях.
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
- guest1
- Активен потребител
- Мнения: 2338
- Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34
Re: Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД
Здравейте,
всякакви "разпределения" на идеални части от ДМДТ са ирелевантни. Наследствената маса се разпределя съобразно закона и направените завещателни разпореждания. Действия на ДМДТ в този смисъл са без правна стойност и не легитимират дадено лице като собственик / наследник. Наследниците могат да се разпореждат с дяловете съобразно ЗС, без ДМДТ да прави каквото и да е.
всякакви "разпределения" на идеални части от ДМДТ са ирелевантни. Наследствената маса се разпределя съобразно закона и направените завещателни разпореждания. Действия на ДМДТ в този смисъл са без правна стойност и не легитимират дадено лице като собственик / наследник. Наследниците могат да се разпореждат с дяловете съобразно ЗС, без ДМДТ да прави каквото и да е.
- errant_lawyer
- Потребител
- Мнения: 150
- Регистриран на: 10 Апр 2021, 10:53
12 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 35 госта