forum.lex.bg

Здравейте,

моля Ви за съвет към създалата се ситуация.
При преминаване на контрол на летище София, полицаите обслужващи скенер/рентген, започнат да се подиграват и да се държат арогантно към пътник. Пътника съответно не остава длъжен и отговаря на подигравките. Резултата е че един от служителите афектиран от ситуацията взема документите на пътника и му прави акт за административно нарушение, като формулировката е че с действията си пътника пречи на нормалната работа на служителите - в акта освен това е записано че пътника НЕ Е въпрепятствал проверка и че НЕ Е пренасял забранени предмети. Единствено се акцентира на това че пътника си е позволил "грубо" отношение към властите и поради това се е нарушила работата на пункта.
Протокола е подписан единствено от съответните служители, като свидели са записани други служители, без да се въвличат други пътници като свидетели.
Пътника подписва протокола с възражение, че реакцията му е предизвикана от произвола на служителите.

преди около 2 дни се връчва постановление с административна глоба 500 лева.

Въппроса е доколко има смисъл да се обжалва и в случай на обжалване какви са изгледите за успех?

Мерси на всички взели отношение по казуса.

(Въпроса не е в 500 лева, а в принципа:)))

С удоволствие ще отговоря на въпросите за допълнителна информация, стига да мога и да кажете какво още Ви интересува.

Що се отнася до гадателство респективно шансове за успех съм съгласен, че това зависи от първата част, така че очаквам конкретни въпроси към случая.

setra49 написа:(Въпроса не е в 500 лева, а в принципа:)))

Не знам какъв е принципът за Вас, но принцип в административно-наказателното производство е че то е строго формално, поради което при съставянето на АУАН и НП следва да се съблюдават конкретни законоустановени правила.

За да се отговори на въпроса Ви, има ли смисъл, информацията, която давате не е достатъчна, за да се обоснове утвърдителен отговор. Необходимо е лице с юридическо образование да види и двата акта, за да потърси в тях основания за отмяна.

Единственият съвет, който мога да ви дам, е, че ако смятате да обжалвате, подайте си жалбата в 7-дневен срок от връчването на нак. постановление. Иначе след неговото изтичане вашата жалба ще бъде недопустима.

Благодаря на всички взели отношение.

Жалба ще бъде подадена в законният срок от адвокат, който ще се занимава с обжалването.

Интересувайки се от цялата тази ситуация, за мен изниква следният въпрос, на който ако получа отговор ще бъда много благодарен.

В подобен случай има две мнения и твърдения - едно на съставителя (длъжностен орган), второ на физическо лице, което получава акта.
Каква тежест имат и двете показания и ако се дава преднина на това на длъжностното лице, по какъв начин човек може да се защити от злоупотреба със служебно положение?!

setra49 написа:.... по какъв начин човек може да се защити от злоупотреба със служебно положение?!

Когато едно животно е раздразнено - то хапе. Човек - не винаги.
Явно е,че реакцията на пътника е била недопустима с оглед на нивото му.
И аз съм проявявал такова поведение - "Зъб за зъб". Съжалявам след това, а понякога и се срамувам.

"Принципа",за който говорите съм го виждал прилаган . С едно колкото твърдо,толкова и възпитано и с "дълбочина" изказване и поведение.Без обиди,подмятания и т.н.
Имах чувството,че тези хора са от друго ниво. Възхищавам им се.

В конкретния случай - безпорно пътника е пречил, и е извадил от равновесие служителите, и то за немалко време.
Затова може би ще има наказание.

В административното производство, тежестта на доказване пада върху страната, за която актът е благоприятен, в случая - адм.орган следва да докаже, че съставеното от него наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Това не е пречка обаче, ако обжалващият реши, да поиска свидетели, с които ще установява обстоятелства, които са различни от описаните в обстоятелствената/мотивировъчна/ част на постановлението. Успех!

Не мога да се въздържа и аз да дам своя принос към обсъждането, тъй като административните и административно-наказателните производства са ми слабост.
Няма да пиша лекция относно административното наказване, макар и да се изкушавам, защото то повдига много въпроси, най-вече свързани с основни принципи, и съвместимостта му като структура с другите видове реализиране на отговорност.
Позволявам си на този етап само да отбележа разпределението на доказателствената тежест - със съставяне на констативният акт за извършеното нарушение доказателствената тежест за оспорването му ляга върху дееца. Това е в административно-наказателното производство. Този акт не е "благоприятен" за никой, както се изказа колегата по-горе. Той не създава, в класическия смисъл, права за наказващия орган, а има функцията да установи извършеното нарушение, и ако трябва да направим аналогия - донякъде с обвинителния акт на прокурора/макар и доста далечна и доста относителна/.
Наказателното постановление е акт на правораздаване. Оттук започват вече истинските проблеми.
Тук ще публикувам едно мое становище и разработка, което стандартно вмъквам като отделно основание за отмяна на обжалвани наказателни постановления, и което, до настоящия момент, никой съдия НЕ Е КОМЕНТИРАЛ в мотивите на решението си. Мисля че е разбираемо защо.
" ІV. В тази точка развивам отделни съображения за нарушение на закона, които имат по-особен характер:
Преди всичко, позовавам се на §3 ал.1 и ал.2 от ПЗР на Конституцията на Република България. Това свое право намирам в Решение №10 от 06.10.1994г на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №4/1994г, ксерокопие от което прилагам за улеснение на съда. Съгласно цитираното, всеки гражданин, който е засегнат от противоречащ на Конституцията закон, може да се позове именно на отменителното действие на върховния закон в държавата и непосредственото му прилагане. Аз смятам, че ЗАНН, който урежда процедурата по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания, е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН ЗАКОН. Съображения накратко:
1. Функцията по налагане на наказания е една правораздавателна функция, която съгласно чл.119 от Конституцията се осъществява единствено и само от съдилища. Очевидно е, че наложеното административно наказание е постановено не от съд, а от орган на изпълнителната власт, пък бил той и орган на местно самоуправление и администрация.
2. Позовавам се също и на чл.5 ал.2 от КРБ. Налице е и противоконституционност на ЗАНН на основание чл.121 ал.1 КРБ – в производството по ЗАНН няма никакво равнопоставяне и състезателност на страните, тъй като и констативния акт, и наказателното постановление се издават от лица, които се намират в йерархическа зависимост едно от друго. Органа, който е установил административното нарушение, е на пряко подчинение на административнонаказващият орган, действа по негово разпореждане, и двата органа са такива на изпълнителната власт в местната администрация. Съда не би могъл да осигури реализирането на тези два принципа дори в съдебната фаза на делото. На практика извършителя е принуден и в досъдебната, и в съдебната фаза да се защитава срещу орган, който съчетава две функции-по установяване на нарушението, и по неговото санкциониране, а в съдебната фаза – и обвинителна функция. Получава се така, че в съдебната фаза пред правораздавателния орган-СЪДА, се явяват като страни нарушителят, от една страна, и от друга страна ДРУГ ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН ОРГАН, а като свидетели-лица от йерархическата структура на същия правораздавателен орган. Налице е драстично нарушение на чл.119 от Конституцията, на чл. 121 ар.1 и ал.2 от Конституцията, на чл.8 от Конституцията. В този смисъл и обжалваното постановление е противозаконно, като издадено въз основа на един противоконституционен закон."

Предлагами Ви да предложите на адвоката Ви да го пробва, няма да изгуби нищо. Просто за експеримент. Вярвам схванахте идеята - недопустимо е, според действащата конституция, административен орган да налага наказание, установено от подчинени на него органи. Защото се нарушават основни, исконни принципи на правораздаването.

Желая ви успех.

Докато един закон е действащ той е задължителен за гражданите.
Конституцията няма пряко приложение. Тя е най-общия закон в държавата.Всички други са специални по отношение на нея.
А принципа е - "специалния закон отменя общия".
В конституцията никъде не пише,че съществува знак "СТОП" и че трябва да се спира на него.
И да не спираме ли?

Всъщност - акта на адмистративния орган става задължителен за гражданина само ако той не го оспори. И обикновено не го оспорва - когато установеното е истина.
Ако го оспори - съдът е правораздавателния орган.
А относно свидетелите - в случая и пътника има свидетели.

Така,че - пълна равнопоставеност.

Последния коментар май не е сериозен, или поне граничи с някакво елементарно разбиране на правната наука. Колега, вие направихте ли си труда да прочетете §3 КРБ? А вица за специалния и общия закон ми хареса ...
Очевидно не разбирате основни положения, защо ли да задълбочавам? Как ви звучи напр. чл.5 ал.2 КРБ?
Конституцията си има своето непосредствено действие. Очевидно проблема през 1994г с оглед изтичане на тригодишния срок за отмяна на несъвместимите закони е бил доколко то ги касае, и това е наложило Конституционния съд да се произнесе. Намерете това решение, което съм цитирал, и ще видите за какво става въпрос. Но никой съдия не смее да го приложи, защото това означава системата на събиране на глоби в държавата просто да се срине. Това е.

Колега ivan2,съгласно цитираното от вас РЕШЕНИЕ N: 10 от 6 октомври 1994 г:

От казаното дотук може да се направи изводът, че Конституцията подлежи на прилагане както всеки друг нормативен акт.

Т.е. - като законите.
Съгласно Закона за нормативните актове:

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.
..
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял.

Т.е. - Разпоредбите на закона са специални по отношение на разпоредбите на Конституцията, защото конституционните уреждат всички,а законовите- само определени обществени отношения.
И законовите ги уреждат в детайли, и с конкретика.
Знака "СТОП" го няма в Конституцията,има го в Закон. Предполагам го спазвате.
Очевидно е в този случай,че ще се прилагат законовите разпоредби,а не конституционните.
Това не е виц колега.А законово положение.

Безпорно - законовите разпоредби могат да противоречат на конституционните.
Пак,според това Решение № 4 на КС:

Защитата на конституционните права и законните интереси на гражданите и юридическите лица се осъществява по действащия процесуален ред.

В случая - реда установен в ЗАНН - т.е. процедурата не противоречи на това решение.
А също и по процедурата,установена в Конституцията за отмяна на закони. А именно - за обявяване противоконституционност на законите.

Чл. 149. (1) Конституционният съд:
...
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
..
Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията ...
(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Досега ЗАНН не е обявен за противоконституционен.
Ако вие ivan2 считате,че има някаква противоконституционност, то можете да се възползвате от правото си на чл.18 ЗНА:

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството.
(2) Предложенията се отправят до органа, овластен да издаде нормативния акт, или до съответния орган с право на законодателна инициатива.

Най-категорично съветвам setra49 да не си правят такива експерименти - да твърдят, че ЗАНН бил противоконституционен и съдът не следвало да го прилага.
Защото ще изгубите много - закон се прилага - докато не е отменен.
Може да го отмени само Конституционния съд и Народното събрание.
Съдът - не може да го отменя.
Както каза и ivan2

Тук ще публикувам едно мое становище и разработка, което стандартно вмъквам като отделно основание за отмяна на обжалвани наказателни постановления, и което, до настоящия момент, никой съдия НЕ Е КОМЕНТИРАЛ в мотивите на решението си. Мисля че е разбираемо защо.

Разбираемо е колега - считат,че просто нямат значение - може би и по аргументите,които изложих по-горе.

случайно попаднах на тази тема и ми е интересно какъв е изхода от
обжалването.на летището нали има и камери.може ли да се изискат записите в съда?
към иван2-печелите ли делата с тези аргументи?